Черно море като архив: истории от брега и дълбините

Какво се крие под повърхността на Черно море? Потънали кораби, древни пристанища, следи от цивилизации, живели преди хиляди години – и истории, които търпеливо чакат да бъдат разказани.

Именно в този таен свят се впускат участниците в новия сезон „ОТКРИТИЕ“ на FIRST LEGO League. В рамките на две вдъхновяващи онлайн срещи отборите от Explore и Challenge се докоснаха до подводната археология чрез разказите и опита на двама признати български учени – д-р Найден Прахов и д-р Преслав Пеев. Те показаха, че науката не е само в учебниците, а истинско приключение, което започва с любопитство и води до открития.

Снимка: личен архив на д-р Найден Прахов

Д-р Найден Прахов е подводен археолог, директор на Центъра за подводна археология в Созопол и главен асистент в Националния археологически институт с музей към БАН. Той отваря врата към дълбините на Черно море – място, където времето сякаш е спряло, а кораби, артефакти и цели пейзажи остават съхранени под водата.

Преслав Пеев е изследовател на крайбрежни и подводни археологически ландшафти, ръководител на секцията по морска геология и археология и заместник-директор на Института по океанология към БАН. Неговият фокус е насочен към хората – онези, които са живели по бреговете на Черно море, към тяхното ежедневие, поминък, традиции и дълбоката им връзка с морето през вековете.

Невероятното богатство на Черно море

Черно море е едно от най-интересните места на планетата за подводни археолози. Д-р Прахов обясни, че в дълбоките слоеве на морето има високо съдържание на сероводород, който унищожава кислорода и бактериите. Това води до уникално запазване на органични материали като дърво, а високата седиментация покрива потъналите кораби и ги съхранява. Резултатът е подводен музей, който почти няма аналог в други морета по света.

Участниците видяха впечатляващи кадри от Black Sea MAP – най-голямата подводна експедиция в историята на Черно море, проведена между 2015 и 2017 година. С помощта на специализирани кораби и мощни дистанционно управлявани подводни апарати учените достигат до над 2000 метра дълбочина и откриват повече от 50 напълно запазени кораба. Сред тях има древногръцки кораб от V–IV век пр. Хр., римски и османски съдове, средновековни и западноевропейски ветроходи.

Кораб от османската епоха. Снимка: личен архив на д-р Найден Прахов

Под водата се крият не само кораби, но и цели селища. След края на последния ледников период морското ниво се покачва значително и поглъща крайбрежни зони, обитавани от хора още в каменно-медната и бронзовата епоха. Край Созопол археолозите разкриват следи от праисторически общности, живели преди около 7000 години – доказателство, че днешното море някога е било дом за древните хора.

Антично селище. Снимка: личен архив на д-р Найден Прахов

Защо съкровищата остават под водата

Един от въпросите, които силно впечатлиха участниците, беше защо тези находки не се изваждат. Отговорът се оказа далеч от представите за „съкровища“. Без специална консервация артефактите бързо се разрушават, а международните правила на ЮНЕСКО изискват подводното културно наследство да остане на мястото си, освен ако няма друг начин да бъде опазено.

„Понякога най-доброто, което можем да направим, е да не пипаме“, обобщи д-р Прахов, показвайки, че науката не е само откриване, а и отговорност.

Крайбрежието като кръстопът на цивилизации

Фокусът постепенно се премести от дълбините към брега. Проектът „Взаимодействие суша – море“, по който работи екипът на д-р Преслав Пеев, изследва западното Черноморско крайбрежие като динамично и мултикултурно пространство. През вековете тук са живели и взаимодействали българи, гърци, турци, гагаузи, татари и други общности, а морето е било тяхната връзка със света.

Керамичен съд. Снимка: личен архив на д-р Найден Прахов

Освен материалните останки – крепости, пристанища, керамика – учените изучават и нематериалното наследство: обичаи, песни, морски занаяти, диалектни думи. „Тези традиции се променят изключително бавно и носят знание от дълбока древност“, обясни д-р Пеев, давайки примери като мартениците и сурвакниците – символи, които свързват поколенията през времето.

Места, които разказват истории

Разказите оживяха чрез конкретни обекти по българското крайбрежие. При Нос Шабла под плитките води се крият очертания на древни постройки. Кастриция край Евксиноград разкрива добре запазена крепост с доказателства за активен риболов и търговия. Нос Галата и остров Свети Иван пък се изследват с помощта на дронове, георадар и подводна техника, които позволяват на учените да възстановят как е изглеждал брегът в миналото.

Крепостта Кастриция. Снимка: личен архив на д-р Преслав Пеев

Стенописи в църквите на Несебър и Варна, стари карти и гравюри допълват картината на едно оживено крайбрежие, където морето е било едновременно път, прехрана и съдба.

Призив към бъдещите откриватели

В края на срещите прозвучаха послания, които обединиха науката и мисията на FIRST LEGO League.

„Бъдете любопитни. Потапяйте се смело в науките – те винаги крият нови хоризонти: знания, умения и приятелства“, призова д-р Преслав Пеев участниците.

„Всеки от нас може да допринесе за опазването на природното и културното наследство на морето – чрез знания и действия, които предпазват това, което имаме“, отбеляза д-р Найден Прахов.

Именно това е и целта на FIRST LEGO League – да вдъхновява младите хора да използват науката и технологиите за решаване на реални проблеми и да оставят света по-добър, отколкото са го намерили. Защото под вълните на времето все още има много тайни. А следващите откриватели вече са тук.