LEGO фигурките, които обитават океана

На 13 февруари 1997 г., в сърцето на люта зимна буря, океанът решава да си поиграе, което е фатално за товарния кораб Tokio Express. Германският контейнеровоз се бори с огромни вълни на 32 км от бреговете на най-западната точка на континентална Англия, когато една вълна успява да наклони стоманения гигант на фаталните 60 градуса.

Корабът устоява, но 62 контейнера от товара му политат в бездната. Един от тях носи близо 5 милиона LEGO части. По ирония на съдбата, частите са предимно с морска тематика: пирати, водолази, акули, октоподи и др. В тази нощ, океанът поглъща армия от изкуствени морски създания, за да ги превърне в свои поданици.

Днес, почти три десетилетия по-късно, тези фигурки не са просто боклук. Те са артефакти на Антропоцена – епохата, в която човешкият отпечатък става по-издръжлив от геологичните пластове. Те са пластмасови фосили, които отказват да избледнеят. Никой все още не е установил каква част от фигурките лежат на дъното на Атлантическия океан, но е факт, че те продължават да изплуват по бреговете на по бреговете на Великобритания и Ирландия – а по-късно отделни находки се съобщават и далеч отвъд Австралия.

Този инцидент се превръща в мисия и основа на проект, чийто автор е Трейси Уилямс - британска писателка, изследовател на морското крайбрежие и екологичен активист, която живее в Корнуол. Тя става световноизвестна като инициатор на проекта "Lego Lost at Sea", който документира съдбата на потъналите фигурки.

Уилямс започва да намира LEGO части по плажовете на Девън още през 1997 г., докато се разхожда с децата си. След като се премества в Корнуол през 2010 г., открива, че частите все още изплуват, и решава да създаде социална мрежа за тяхното картографиране.

Писателката превръща хобито си в сериозен проект и гражданска кауза. Сътрудничи си с океанографи и университети, за да изследва как пластмасата се движи чрез океанските течения и колко време е необходимо на материалите да се разложат в природата.

Освен всичко останало, инцидентът с потъналия LEGO контейнер на Tokio Express вдъхновява Уилямс за книгата ѝ "Adrift: The Curious Tale of the Lego Lost at Sea" (2022), която разказва тази необичайна история и изследва въздействието на човечеството върху морската среда.

През 2023 г. проектът на Уилямс е официално отличен с наградата „Спасителен археологически проект на годината“ от Current Archaeology Awards. Това е признание, че археологията вече не борави само с антични амфори и кремъчни остриета.

„Ние сме цивилизацията, която остави след себе си пластмасови богове, които не могат да умрат.“

С тези думи Уилямс подчертава иронията на нашето време: да създаваме предмети за краткотрайно забавление от материали, които са близо до вечни.

За бъдещия археолог, който ще пресява пясъците след хиляда години, една малка пластмасова сабя или октопод ще носят специфичен символ на вечността.