Миналото, възстановено стъпка по стъпка

Чрез керамика, кости, архитектура и предмети от ежедневието, археолозите възстановяват живота на общности, за които често липсват писмени източници. Това, което не е записано, остава в земята — и именно там започва откривателството.

Втората среща от сезон „ОТКРИТИЕ“ на FIRST LEGO League запознава участниците с археолозите Цветелина Славкова и Вяра Петрова от Археологически музей – Септември, както и с реставратора Димитър Станчев от Общински институт „Старинен Пловдив“. Заедно разказаха как миналото се възстановява стъпка по стъпка, с наука, технологии и огромно търпение.

Снимка: личен архив на Цветелина Славкова и Вяра Петрова

Открития преди първата разкопка

Работата на археолога не започва с лопата, а далеч по-рано – с карти, сателитни снимки, стари публикации и разговори с местни хора. Често именно спомен или случайно наблюдение насочват учените към място, което крие следи от древен живот.

Следват теренните обходи – бавно и внимателно търсене на най-фините знаци: керамични фрагменти на повърхността, каменни редове, следи от каменодобив или дори иманярски изкопи, които понякога неволно издават наличието на археологически обект.

Днес археолозите разполагат и с мощни съюзници в лицето на дронове, фотограметрия и георадар, които позволяват да се „надникне“ под земята, без тя да бъде разкопавана. Така се откриват структури, скрити от векове, и се планират разкопки с изключителна точност.

Георадар. Снимка: личен архив на Славкова и Петрова

Където всяко камъче има координати

След като обектът бъде локализиран, започва прецизната работа: теренът се разделя на мрежа, а всяка находка се измерва, описва и документира със снимки и чертежи. Така разкопките се превръщат в ясна карта, която по-късно се дигитализира и служи за анализи и реконструкции.

„Най-сигурният „часовник“ на археологията е керамиката“, отбелязва Славкова. „Нейната форма и украса показва времето и културната среда“, допълва Петрова.

Връщането към живот

Финалната стъпка е социализацията – връщането на обектите към публиката чрез изложби, филми, 3D модели или възстановки. Ветренската гробница е показателен пример: открита през 1946 г. и частично реставрирана през 60-те, тя дълго остава без грижа, докато през 2022 г. нов проект я спасява чрез проучване, консервация и 3D модел – и я връща към живот.

Ветренската гробница. Снимка: личен архив на Славкова и Петрова

Реставраторите, какъвто е Станчев, са ключови при крехки и метални находки: укрепват ги още на терен и в лабораторията „изваждат“ детайли, които иначе биха останали скрити. След анализа находките се съхраняват във фондохранилища при контролирани условия. Само малка част стига до витрините – останалото остава невидим, но безценен архив на миналото.

Една Базилика, хиляди съдби

Епископската базилика на Филипопол е най-големият раннохристиянски храм в България и сред най-мащабните проекти на Станчев. Той участва в монументалния процес по разкриването и защитата на над 2000 квадратни метра мозаечни подове. Започнал през 2014 г., проектът изисква не само физически труд, но и изграждането на цяла защитна сграда, под чийто покрив екипът работи в екстремни условия – от ледените зимни утрини до изтощителните летни горещини.

Епископска базилика. Снимка: личен архив на Димитър Станчев

Технологията на тези мозайки, известна като Opus Tessellatum*, е доказателство за невероятното търпение, което професията изисква. Всяко малко камъче (тесера) е било внимателно сечено, подреждано в сложен десен и накрая полирано на ръка с вода до съвършенство.

Етичния кодекс на реставратора

„Реставрацията свършва там, където започва хипотезата“, заявява Станчев. Той обясни, че реставраторите действат като хирурзи на миналото – укрепват и почистват оригинала, но никога не „доизмислят“ липсващите части. Ако един фрагмент е загубен, той остава празен или се запълва с неутрален хоросан (бордиране), за да не се превърне едно историческо свидетелство във фалшификат.

Снимка: личен архив на Димитър Станчев

Вместо физически догадки, съвременната реставрация използва дигитални технологии като VR очила и видео проекции, които позволяват на посетителя да види цялостната картина, без да се засяга автентичността на паметника.

Мисия за поколенията

Вдъхновителите напомниха на младите откриватели, че опазването на културното наследство е споделена отговорност. Археологията и реставрацията не са просто професии, а дълг към миналото и бъдещето.

Историята не се измисля наново. Тя се пази – с търпение, знания и уважение. А следващите ѝ пазители вече задават въпроси, търсят отговори и правят първите си открития.